Изгревът вдига завесата нощна
с краски рисувайки новия ден,
бавно изчезва пътеката лунна,

Като птицата с мокри криле
над вълните със мъка летяща,
като цветето в сухо поле

Дълбоко от небето синеоко
глас един повика ме високо,
молитвено заслушан вдигнах взор,

Видение чудно ме води в нощта
по пътя невидим на мойта душа.
Аз следвам го тихо и имам мечта –

Красива весталка с безбрачен обет
престъпва обета с любов към човек.
Наказват със смърт девойката клета,

Спокойно тихо кафене
на ъгъла на стар площад,
сумрачно меко кадифе

Мълния блесна, раздра небеса,
с изблик божествен разби тишина.
Ехо отскочи от връх-планина,

Два ручея в река се слели,
така са ручеите умрели,
но после са в реката оживели

Държавата сегашна превърната е в блато,
вонята задушлива захвърля ни в несвяст.
Животът тук – утаечен, непривлекателен,

За да разберете доколко сте истинска част от света, осъзнайте и преценете как и доколко с вашите конкретни задачи, постъпки и мисли съдействате за неговото развитие.
+++
Съществуване и живеене

Вирус отровен с китайска корона
скочил от клона направо на трона,
ситен и мръсен, смъртно опасен

Като лъч пробягал през живота
премина любовта ти в мен
и заглъхна ехото последно