Бялата лодка се носи в морето,
чайки кресливи играят в небето,
бързият вятър издува платната,
сочейки пътя напред в синевата.

В залеза кървав се взира морякът,
спуска се скоро над лодката мракът,
горе луната със свойта пътека
верен приятел е тук на човека.

Морска сирена неземно красива
плавно опашка блестяща извива,
водната шир развълнувана леко
тайни сигнали изпраща далеко.

Няма да бъде морякът самотен,
близо в морето е той съпроводен –
чудно създание – риба-жената
него ще следва до край на земята.