Дълги ресници на ден уморен
облакът спусна със дъжд укротен,
сводът небесен звездно надвесен
слуша унесен птичата песен.

С мека постеля на горска поляна
малка сърничка заспива засмяна,
дъхави билки с мириса мощен 
трайно изпълват въздуха нощен.

Лека мъглица с развети коси
гали орлицата както лети,
долу реката неспирно бълбука
сякаш желае на всички сполука.

Над хоризонта просветва едва,
идва отново зорница една,
с нея очаква ни радост добра,
цяла природа за нас я избра.