Не беше ли ангел, при мен долетял,
с крила ме прегърнал, с коси ме обвил?
На трона любовен поставяш ме ти,

В обществото студено със чувствата мъртви
лицата са с маски, сърцата – в окови,
душите притворни със погледи мътни

С коси от слънчеви лъчи
Земята в космоса лети,
небето със рубинени очи

Винаги си част от света
И с него взаимно преплетен,
Никога това не забравяй!

Стихове се леят
като бент отприщен,
те ще завладеят

Честита Новата година –
Една от бъдещите на Света,
Със нея нека да настъпи