Сетивата на човека –
инструменти на духа,
са чак от памтивека –

Под звездите – силует на планина,
в близкото дере – ромон на река,
вятър носи свежест, хладина,

Потаен светът е на живи и мъртви,
преплетен във сложни невидими връзки,
да бъдем отново с любимите хора,

Бъди до мен, ти ангел мой,
когато сам съм и самотен.
Поне, моля те, до мен постой,

Животът е пътуване безкрайно,
междинна спирка е смъртта,
и всичко в него е нетрайно,