Денят със светлината
и нощта със тъмнината
следват своя ход небесен

Под мишница всеки живота си носи,
пътека по-лека от Бога си проси.
+++

Завладян от грижи всекидневни,
със наведен поглед към земята,
неизпитващ пориви духовни

От мен светът е отделен.
Преди тъй близо бе, сега е тъй отдалечен.
Угасват бавно светлините,

Със слово да помогнеш на някого в беда
е истинска опора във тежки времена.
Със силата душевна – подадена ръка

Ореолът свети на свещта,
разтваря мрака на нощта,
тук срещнали се двете сили