Лъч топъл в студена Вселена,
взор влюбен в самотна пустиня,
цвят вишнев в зимна градина,

Ще питам тъгата защо е дошла.
Дали е Съдбата решила така?
Ще питам кога ще е тук любовта.

В шепота на сенките, родени от свещта,
някак неусетно заслушах се в нощта.
Те ми довериха със слабия си глас

Акцентът – телесен,
духът е отсъстващ,
бродещ далечен,

Радостта убихте на живота
с пропастта отворили на злото,
във която хвърляте душите,

Душата стене в самота,
а ехото в стените й се блъска.
Мигът горчив и безнадежден

Ако страданието просто се изтърпи, то само ще ни измъчи и нарани. Но ако се изживее, осмисли и преодолее, ще ни издигне и обогати като хора и индивидуалности.
+++
От момента, в който пренасочите своята загриженост от себе си към другит...