Величието вечно на духа,
Есенция от Божията същност,
Лъчисто озаряващ ни света,

Ах, земният този живот!
Той нужен е и ценно благо.
После някои искат да напуснат,

Париж, на крале могъщи град,
от творци изкусни сътворен,
ела и виж – величествен и млад,

Едър пухкав сняг
меко всичко застила
с бяла пелена.

Поема да напиша ме тласка яростта
към тъпите в живота, забити във пръстта.
С усилия напразни за някаква промяна

Скулпторът божествен формите изваял,
зрителят мъжествен ахнал и се смаял.
Най-висшето изкуство – жената във натура,