Увяхнал спомен за Етел

 

Споменът за теб увяхнало е цвете –

няма свежест, нито аромат,

избледняват цветовете

от един отминал свят.

 

Споменът за теб изплува –

тъмен облак в нощното небе,

сърцето вече не лудува,

а чувствата са ледове.

 

Споменът за теб не ме изгаря,

въгленът тогава станал е на пепел,

няма името ти кой да изговаря,

само ехото заглъхва – Етел.

 

Споменът за теб изчезва,

стопява се в мъгливи далнини,

мисълта за теб е вече трезва,

любовта ни няма бъднини.

Жалко, че е увяхнал, хареса ми стихото. Точно преди малко окуражих една дама да си пише, каквото й е на сърце и да не й пука от резултата. Тук обаче няма нужда от това, добре се е получило