Връхлита ни времето с бури жестоки,

разнищва живота във всички посоки,

изгаря го с гръм, бичува го с град,

сърцето трепери във истински ад,

с тегло непосилно телата превива,

с ръжда ги разяжда, с тъга ги убива.

И никъде няма ни правда, ни честност,

отрепки човешки добиват известност,

с разпад на душите умират мечтите,

навярно на нас са такива съдбите,

последната радост си вече отива,

с праха на Земята човекът се слива.