От сините недра дълбоки на небето,
окъпана във нежна розова мъгла,
незнайно досега къде ли е била –
нали на Бог самия е детето,

рубинена звездата пурпурно изгрява,
блести и заслепява с хиляди лъчи,
омайна музика в лъчите й звучи,
чаровен ден сияйно известява.

Дъгата яркоцветна, родена в светлина,
безкрайно умножена в капчици роса –
разпусната надолу ангелска коса,
издига се високо в райска тишина.