Мълния любовна душата ми изгаря,
без мълниеотвод погубен съм докрай.
Ти, любима, си мой мълниеотвод,
мълниите посрещаш в моя небосвод.
Tи до мен когато се докосваш,
нежност чудна в душата ми вдъхваш.
Ти си в мен напрежението любовно,
ти за мен си спасението съдбовно,
рая отваряш със ласки за мен,
слети със теб от любов съм стопен.
Двамата сме с теб с любов една,
с една любов за всички времена.

   Шеметна поетична идея е да сравниш любимата с мълниеотвод, особено след карантинна изолация в наелектризирания град... :-)
   Поздравление за оригиналния стих и честит Гергьовден!
   Лекс

Много ти благодаря, Лекс! Честит Гергьовден и на теб! Желая ти победи във всяко отношение и отлично пролетно настроение!