С ореол над планината
уморено слънцето залязва,
а короната на светлината
цветовете си показва. 

Постепенно иде тъмнината
и превзема връх след връх,
а отблясъци от светлината
разпиляват се на прах. 

Настаняват се нощта и мракът
над гористите долини,
а в небето светва знакът
на звездите млечносини. 

В тишината ромоли река
през поляна с дъхави цветя,
аромат разнася се така,
а в гората вече захладя.