Колко хора си завлякла за косата
ти - жената със косата ?
Без теб не може, зная,
но няма в работата ти омая.
Когато някого от нас повличаш,
дали с това не се развличаш?
Макар че всичките ще станем прах,
изпитваме от тебе страх.
Дали има под небето сила
да те принуди да си мила?
Дали за твоето изображение
не е виновно нашето въображение?
Когато дойде твоята каляска,
не тебе виждаме, а сетната си маска.
Дано когато видим те отвъд,
където вече няма да сме в плът,
да разберем, че си приятел
и като живота ти си наш ваятел.
Ти не си ни враг, а придружител,
в точен час кармичен повелител.
Добре, бъди ми сянка – но далечна,  
когато дойде време, ще те срещна,
дотогава ти пази ми свода мой,
а после, като те прегърна, дано намеря аз покой.