Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.11.2020 07:45 - Равновесие
Автор: vania23 Категория: Поезия   
Прочетен: 2309 Коментари: 6 Гласове:
23

Последна промяна: 23.11.2020 07:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Защото Земята е кръг,
подгонил си края с началото,
а сее Бог новия стрък,
обърне ли стария с ралото...
И слага от всякакъв вид -
до волните птици - влечугите,
до мравка - големия кит,
и хора разумни - до лудите...
И даром им вдъхва живот -
на нежното малко кокиченце,
а и на човешкия род -
еднакво с: "Живееш! Обичам те!"

Аз знам, че за малко съм тук,
и равна на листите есенни -
очаквам поредния плуг,
запазил света в равновесие...



Гласувай:
23



Следващ постинг
Предишен постинг

1. donchevav - Всеки край е и ново начало. И нека под ...
23.11.2020 21:50
Всеки край е и ново начало. И нека под ралото Господне никнат нови семена - всички сме плод на Божия промисъл: за всяко есенно листенце, за всяко стръкче пожълтяла трева, за всеки последен човешки дъх е запазено място в кръговрата на непрестанно обновяващото се естество и път в нескончаемото движение по нежната спирала на природността.
Приемането на Божествената уникалност, неизменност и цикличност на света е само по себе си постигане на върховно равновесие. Поздравления, Ваня!
цитирай
2. shtaparov - Чудесно е разбира се!
24.11.2020 10:28
Чудесно е разбира се!
цитирай
3. vania23 - Благодаря, Вени!
24.11.2020 12:47
donchevav написа:
Всеки край е и ново начало. И нека под ралото Господне никнат нови семена - всички сме плод на Божия промисъл: за всяко есенно листенце, за всяко стръкче пожълтяла трева, за всеки последен човешки дъх е запазено място в кръговрата на непрестанно обновяващото се естество и път в нескончаемото движение по нежната спирала на природността.
Приемането на Божествената уникалност, неизменност и цикличност на света е само по себе си постигане на върховно равновесие. Поздравления, Ваня!


През цялото време си мислех за смирението, което е толкова трудно постижимо за силното човешко его. Защо човек си въобразява, че е нещо повече от мравката, от дървото, което вижда през прозореца?
Защо след като непрекъснато му се припомня несконаемия кръговрат, той упорства и не иска да го приеме...
цитирай
4. vania23 - Благодаря ти, разбира се! :)
24.11.2020 12:47
shtaparov написа:
Чудесно е разбира се!

цитирай
5. kossef - Ха така!...
27.11.2020 13:25
Хубаво. И ведро! Не софски усукано.
цитирай
6. vania23 - Благодаря!
30.11.2020 16:10
kossef написа:
Хубаво. И ведро! Не софски усукано.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vania23
Категория: Други
Прочетен: 1052055
Постинги: 333
Коментари: 3501
Гласове: 12832
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031