Там бряг лежи усамотен,
заливат го вълните леки,
на залез в пурпур оцветен
обливат го лъчите меки.

С приплъзваща сянка скалата
превръща се в пясък златист,
ритмично се спускат веслата
в морето със цвят аметист.

Светлинно изгрява луната
с пътека една до брега,
безструнно тя свири соната,
с възхита изпълва мига.

Притеглени лунно вълните
прегръщат брега в самота,
с вкуса си солен на сълзите
даряват му с плам любовта.