Бичуват вълните скалата без жал –

самичка в морето, почти до брега,

закрила за нея отникъде няма –

с характер и смелост на истински воин

вкопана в земята посреща атаки

на бури жестоки, свирепи стихии,

стоварват се мълнии със огън и гръм

и вятър разрязващ с градушка от лед,

нападат я с удар след удар отвред,

с неистова мощ я блъскат безспир.

Скалата стои несломена до днес –

калена във битки отломка гранит.

Сълзите й денем слънцето трие,

луната я нощем с милувки дарява.

Съдбата й горка ме тъй умилява,

но тъй е решила и тъй повелява.