До края на Земята
стигнал уморен
се вглеждам в падината,
зинала пред мен. 

Там виждам подредени
изминалите дни
от мене изживени
и пълни с младини. 

На пътя идва краят
от всеки извървян,
но хората не знаят,
че това е само блян. 

След пътя почва друг,
предопределен от тук –
като диря, очертана с плуг,
но продължаваща без звук.