Животът ми да беше слънчев лъч –
в душите ви с любов ще светя аз.
Да беше бързокрила птица той –
над земните несгоди бих летял.
Реката пълноводна аз да бях
пречистената свежест бих ви дал.
Ветрецът над морето сам да бях
сърцето ви със нежност пълнил бих.
Планинската гора дори да бях
със мъдрост философска бих дарил.
А пясъчен часовник аз да бях
търпение спокойно бих ви дал.

Разбивам стената
С голи ръце,
Оттатък е Слънчо,
Тъй близо до мен!
Милва в Деня
заспалите клони,
В Душа ми огря,
Тъмата прогони!
Във всяка Душа
Нека огрее,
Да няма злина
Деца да се смеят!
И волни да тичат
В светла Земя,
Безкрай да обичат
С чиста Душа
И аз съм Дете,
Мечтая за Рая
Под чисто Небе
За нежност в Безкрая!

Чудесно! Много ми е приятно! Поздрави!