На небето във душата облаци се трупат,
на отминалата радост слънцето се скрива,
с ветровете непознати чувствата заспиват,
за предчувствията тъжни времето настъпва. 

Плодовете на сърцето – кълнове любовни
ще очакват със надежда мъничко взаимност.
Но съдбата е незнайна с мигове върховни
и капризно те дарява с щедрост и с немилост. 

Световете на човека, властващи във него,
с върховете си високи, с бездните дълбоки
за пътуване безкрайно дадени са нявга
и с духовната вселена свързват го навеки. 

От палитрата на всички зарове съдбовни
изнамира ни един по някакви закони,
радостта или тъгата знаци са мисловни,
за посоките в живота верните жалони.