Тъгата властва безпределно,
Ъгъл мрачен отредил ни
Животът мачка ни без милост.
Надеждата ни мъртва е отдавна.
Образ отразен душевен –
Мястото нечисто, некрасиво,
Явлението робско вкоренено.
Справедливост всяка липсва.
Тук не вярват в правила,
Общото не се цени,
Зловредна завист процъфтява,
Авантата е принципът върховен.
Жадуват се печалби без заслуги
И чуждите достойнства се отричат
В борба на всеки срещу всеки.
Егоизъм, грубост и предателство
Е средата тук отровна.
Няма радост и утеха,
Едничката тъга остава.