Когато съм в усамотение,
Те моля, Боже, със смирение,
дари ми само вдъхновение –
за мен богатство без сравнение.
Да пиша искам не за мен,
дори и не за вчерашния ден,
да пиша за добрите хора,
към тях ми е отправен взора,
защото те живота правят лек,
за всичките несгоди ще са лек.
За бъдещето – даже и след век
надежда няма без добър човек.