Изгрява зората с рубинен воал,
открива Земята след мрака отнесен,
прогонва тъгата и всяка печал,
искри синевата в покрова небесен.

Издига се Слънцето бавно в простора,
зелените сенки порастват полека,
дъха си разнася смолата на бора,
прохлада донася водата в потока.

Понесъл живота на своите плещи
денят си отива, сломен от умора,
очаква със радост той тихите нощи,
в чиито прегръдки намира отмора.