Стопява се бавно мъглата в ефира,
изгрява отново Звездата далечна,
изплува Луната сферична и млечна,
пътеката своя в морето гравира. 

Обливат вълните със пяна скалите,
в спектакъл светлинен танцуват водите,
ревът на прибоя отлита далеко,
понася се лодката бързо и леко. 

Самотният вятър препуска нататък
загледан в Звездата високо в небето,
размахва крилата си в пътя некратък
със силата нежна и вечна в сърцето.