Държавата сегашна превърната е в блато,
вонята задушлива захвърля ни в несвяст.
Животът тук – утаечен, непривлекателен,
мъчителен и отвратителен.
Красивото забравен е мираж, погледът е мътен,
мисълта е тъмна, без копнеж, а изходът –
зазидан с алчност, злост, омраза и посредственост ужасна.
За диамант минава днес кюмюрът.
Слънцето сега – за всякакви непълноценни с власт,
за другите е сянката и мракът.
Така сега е тук, но после ще е друго –
ще бъде сметката ни изравнена,
виновните за всичко ще платят,
невинните ще бъдат възмездени.
Сега надеждата е мъртва, но после ще възкръсне.
Радостта сега я няма, но после ще е с нас.
Нека бездната дълбока с вяра да изпълним,
с честност, смелост, справедливост
и по стълбата висока на свята добродетел
на светло да излезем и заслужено и с чест
отново като хора с достойнство да живеем.