Мисля, че е време,

за края ми не дреме,

по своему живял съм,

като всичките умрял съм.

Какво ли ще получа

оттатък ще науча,

обичал съм и мразил –

човешкото съм спазил.

На сцената кармична

с развръзката логична

съдбата справедлива

на всеки се открива,

на мястото му всеки

поставят го навеки.