Животът е пътуване безкрайно,
междинна спирка е смъртта,
и всичко в него е нетрайно,
пребъдва само любовта.

+++ 

Озарена е душата ми с прозрение
с гласа на тайнствено творение,
от някъде нахлуха светлини,
разкривайки пред мене бъднини.

+++ 

Поникнала във нашите сърца
със своите нежни стъбълца
расте цъфтяща любовта
и носи ни искряща радостта.

+++

Избраници живеят
на музите в света,
душите ни копнеят
да чуем им гласа. 

Изкуствата творили
със музите сами,
но после ги дарили
на всичките страни.

+++

Ти си мълчалива,
но бъди до мен
и нека да се слива
тъмна нощ със светъл ден.

+++

Въздух и вода –
тъмна синева,
небето и морето
сливат се едва.

+++

Сякаш мълния във мен се вряза,
когато онзи миг настъпи,
като видение се ти показа
и над мене във властта си встъпи.

+++

Управници бездушни, безучастни
оставят хора безутешни,
с интереси само частни
са винаги успешни.

+++

Оттатък хоризонта земен
далеч зад синевата,
когато път незрим поемем,
ще срещнем си съдбата.