В далечни висини небесни
Душата себе си оглежда,
Усмивка слънчева изгрява,
Хубост ангелска извайва.
Архангелската музика звучи
На сцената вълшебна на звездите,
А публиката цялата пленена
Доволна слуша вдъхновена.
Ефирни чувствата се реят,
Жестокост с милост се преплитат.
Душата кармата си следва,
А бъдещата днес изгражда.
Така е следствието причина,
А причината – последица.
Животът тъмен е без вяра
И волята нуждае се от огън.
В душата мислите са първи.
Единствено с надеждата окрилен
Е смисленият полет на човека.