Синьо северно сияние
сакрални спомени събужда.
Ситен сняг се сипе –
сурова сребърна стихия.
Слънце, сянка, светлина
се смесват скоро съвършено –
стотици стопени сапфири.
Със символите си секретни
самият Сатурн сигнализира.
Сърцата свежест съзерцават,
сонет специален съчиняват.
Силен стон спестен
скъпи същества споделят,
силуети сливат се свенливо
със сподавен сластен смях.
След сладостен спокоен сън
съживявам сутрин сетивата –
съзвездие служители силни.
Свещена серенада свидна
слушам сам смирен.
Свири старинна соната,
слуша светът споделен.
Странна сватба сякаш
смола седеф съединява,
сводът строго съхранява
свише скритите си свити.
Сред сълзи смълчани
стаена съкровена святост
следва своята съдба.
Самотата със себе си скучае,
съжалява сивата си стая.
Съприкосновение със стъклена стена.
Смразен страдалецът сразен
сръчно сътворява стълба
със скрепени седем стъпала –
спасяваща солидна спойка.
Съдник страшен си създавам –
същински скалпел сложен,
съчувствена съставка самовластна.
Своеволни страсти смътни –
сестри смаляващи се скръбно.
Сбогом, сетна суета,
след секунди само
срещам свойта свобода.