Навътре до извор в гората
седяхме със тебе щастливи,
горещите устни водата
охлаждаше с капчици живи.

Дълбоко природата влива
покоя си вечен във нас,
телата ни голи покрива
сумракът в среднощния час.

Душите ни с нежност се сливат,
сърцето прегръща сърце,
очите с очи се изпиват,
лицето се милва с лице.

Безшумно изгрява Луната,
изпраща ни лъч светлина,
цветята очакват росата
да пият с любов ведрина.

Ше бъдем и двамата тука
през всички добри времена
и изворът все ще бълбука
със нашите две имена.