Живот с количество и качество
на всеки е върховната мечта.
При дилема за едното свойство
къде ще теглиш своята черта?

+++

Пойни птици в тиха гора
с трели посрещат първа зора,
лъч разноцветен буди деня,
бавно отстъпват нощта и съня.

+++

Грак злокобен в старите руини
гони всички надалеч,
гарвани – на смърт роднини,
тук век живеят веч.

+++

Коя душа неразвита
трябва отново да пита
за принципите ясни,
по които сме съгласни,
и как да се възпита
да изпита тя възхита
от нещата чисти и прекрасни,
фини, извисени, първокласни?

+++

С Времето – движение,
с Пространството – покой
духовното ми зрение
света изпълва мой.

+++

Светът заслуша се притихнал
във вик изтръгнат от душата,
когато тъй голяма е бедата,
от чувства вече някой е умирал.

+++

В спомена записана се връща вечността,
в спомена записана живее личността,
времето безсмъртно надживява личността,
споменът й смъртен завладява вечността.