Чувствата оживотворяват,
отсъствието им умъртвява,
чувстването е живот,
безчувствието е смърт.
Чувствата се раждат и узряват, плачат и се смеят,
всячески се проявяват, чудна сила притежават.
Безчувствието със безразличието студена мъртва пустош са,
те вълнуващ трепет с нежност не познават.
Сърцето без чувство – празен, безличен и безсмислен хладен съд.
Воденица без брашно, извор без вода,
градина без цветя е без сърцето с чувства всяка гръд.
Без чувства в живота светът е без цвят,
бъдещето е без утре, а пътят – без посока,
душата вкаменена – в бездната дълбока.
И както при суша, така и при дъжд
пустиня тя щом е, пустиня остава.
В утроба в душите се чувствата раждат
и също със чувства душите се хранят.
Покълне ли семенце живо в пръстта и чувство ефирно в сърцето,
те вечен живот във себе си имат – със свои семенца и
с трепети нежни - като дървета в гората и синевата в небето.