Постинг
24.09.2021 13:51 -
Спомен на юг
В безкрайния пристан небесен
високо се носят ята,
за тях е поредната есен
и тръгват на път сутринта.
Изпращат ги облаци бели,
остават без тях в самота,
откакто на юг са поели,
ще срещат сами вечерта.
Зората гори в синева,
перата сребристи блестят,
крилата размахват едва
и своите сили пестят.
Изгубват се бавно нататък,
ще липсват на всичките нас,
но имаме спомен остатък
до първия пролетен час.
Няма коментари
Търсене