Каква съдба е тази,
всеки всекиго да мрази,
а всеки пуяк празнодумен

Четирийсет години вече –
изглежда толкова далече –
от първия ни сватбен ден,

Често определянето на цели е по-трудно от постигането им.
+++
За радост слабоумието не е заразно. Но за съжаление и даряването на ум не е възможно.

Лежах с отворени очи
и се взирах в тъмнината,
за да видя първите лъчи,

Сутрин зората събужда цветята,
с росата измиват си всички лицата,
залезът вечер постила леглата,

Цветенце цъфнало сутрин в гората
сякаш звездица изгряла в росата,
радост за взора със приказка жива,

Ни стих, ни стон, ни звук
в тъй тих, тъй празен ден,
без дух, без тайнствен знак,