В далечни висини небесни
Душата себе си оглежда,
Усмивка слънчева изгрява,

На полюсите двата –
с пиршествата на душата
с музиката на Вивалди, Моцарт и Бетховен

Мрачна реалност ни мори отвред,
глупост, негодност убиват наред,
качества лоши, характери зли

Ято птици с вятър попътен
над хоризонта дружно летят
с поглед отправен някъде там