Отлитат птиците вече
някъде много далече,
остават празни гнездата,

Притихнал заливът очаква
да грейне новата луна,
със нея приливът покачва

Живота си дотук събран във тоя малък стих
разказвам лаконично със замислен шепот тих:
детство, младост, брак, деца и служба, старост до сега,

Избиратели и избраници
безчовечни са странници –
безчувствени, безсъвестни, бездушни,

Петолиния с ноти различни
за всичките нас написал е Бог
и всичките ноти все са логични –

На небето във душата облаци се трупат,
на отминалата радост слънцето се скрива,
с ветровете непознати чувствата заспиват,

Мъка ужасна светът е събрал,
живи и мъртви тънат в печал,
няма ни честност, нито морал,

Погледът ми – леден,
в душата ми – пожар,
образът ми – бледен,

Здраво със юздите хванат вечерта
с вятъра препуска облакът дъждовен,
с грохот се изсипва хладен и пороен,