От всичките мислен за мит нереален
кентавърът броди невидим в гората.
Светът е мамещ и груб, материален

 
Животът тук е блато – трайно, изначално,
блато повсеместно, естетично и морално.

Живи сме, но не живеем,
заети сме да оцелеем.
Животът е луксозна стока,

Забравата на времето над спомена тежи,
сърцето ми самотно заключено тъжи,
то иска да поправи на времето вината

Тълпата мрази напредналите. Мрази и изостаналите.
+++
Когато духовният кораб потъва в тъмните дълбини на битието, единствените спасителни пояси са изкуството, литературата, поезията. Ако удавникът не протегне ръце към тях, това означав...

Бялата лодка се носи в морето,
чайки кресливи играят в небето,
бързият вятър издува платната,

Славеят пее,
изгрява светла луна
за сцена в нощта.

На Мила
 
Цвете на любов в полето на омраза

Съставките на човешкото същество са като листата на затворен цвят. Не съдете за същността само по външния лист.
+++
Щастието води до приятен, безметежен  застой, а нещастието – към изстрадано развитие.

Навътре до извор в гората
седяхме със тебе щастливи,
горещите устни водата

Изгрява зората с рубинен воал,
открива Земята след мрака отнесен,
прогонва тъгата и всяка печал,

В синя лагуна с пясък златист
в сън я целуна дискът лъчист.
Лекият бриз набраздява морето,